large4
Той беше онази тъмнина, от която тя имаше нужда в живота си…всепоглъщаща. 
Улавяше душата и и я караше да забрави…коя е, къде се намира..
Казваше и, че я обича, но тя знаеше, че той обича тялото и, обича да си играе с нея, обича да я притежава. 
Оставяше белези по кожата и, маркираше я. Всички трябваше да знят чия е. Малки ухапвания…синьо…зелено…жълто…лилаво… Отпечатъци от пръсти…
Харесваше му да и причинява болка, да я вижда как се гърчи в ръцете му. Чувстваше се като Бог…всемогъщ, въздесъщ…
Не смяташе да я пуска…никога. Тя беше само негова….
large1

 

Оставяме етикетите да определят кои сме. Идентифицираме се с тях и ги правим реални…
Личен пример:
Не съм тъпа кафеджийка, както смятат някои, но откакто го чух не спирам да мисля за това и на моменти се питам дали не е така.
После осъзнавам, че това е мнението на хора, които дори не ме познават. Те съдят по това, че нямаме сходни интереси, което по техните критерии ме прави тъпа.
Не бива да позволяваме на просто думи да ни определят, защото ние се познаваме по-добре от който и да е друг…
Единственото, което може да направите е да подминете и да им докажете, че грешат!