Винаги ще те обичам

-За Бога, Касиди стига си се вживявала.-сопна и се Амилия.
Касиди продължи да гледа в учебника.Очите и се взираха в пространството между буквите.
-Писна ми.-Амилия завъртя очи,, врътна се и отиде при другите.
Касиди бе на път да заплаче.Сълзите напираха в нея, но тя трябваше да ги удържи.Още малко и след това ще се прибере и болката ще я завладее.Последните дни бяха тежки за нея.Загуби дядо си преди по-малко от месец, а сега щеше да загуби и него.Семейството и не я разбираше, не знаеше през какво преминава.За пред всички тя бе силна, борбена, но вътре се криеше едно малко, крехко уязвимо момиче.Оставаха още два дни до изпращането.След 2 дни той щеше да се качи на самолета, да отиде на другия край на света и повече да не се върне.
Той също не искаше да я напуска, обичаше я твърде много, него също го болеше.Родителите му смятаха, че връзката им е мимолетна, че Касиди е със съна им, защото е богат.Именно затова искаха да ги разделят.Касиди бе добро, учтиво момиче, парите нямаха значение…Чувствата бяха по-важни…
Задава се буря,луната е скрита от купища черни облаци.След минута ще закапат първите капки студен дъжд.Касиди лежеше на леглото и четеше поредната книга за любов забранена, но разбира се в края те са заедно, без проблеми, обичат се и никой не им пречи.Каква илюзия?Такива неща не се случват, лъжат хората, за да продават книгите си.Нейната приказка нямаше да има happy end.Захвърли старата книжда и заплака тихо, гушкайки кученцето с шарена панделка, което той и подари.
20 май-изпращане.Дворът беше препълнен, всички оглеждаха дрехите си и клюкарстваха.Касиди беше най-отзад, облечена в черни дънки, черни пантофки и сив топ с пайети.Косата и бе накъдрена и закриваше част от лицето и.Никой не я гледаше, сякаш не съществуваше.А преди имаше толкова приятели…Промяната и мрачното настроение ги отблъснаха.Тя се бе изолирала, не чуваше и не виждаше.12 клас отдавна бяха минали и заели местата си, докато в средата на двора пееха, танцуваха и рецитираха стихове.Всичко свърши с песента “Един неразделен клас”.Учениците тръгнаха към изхода и беше голяма бутаница.Докато Касиди се опитваше да излезе нечия топла ръка я хвана и издърпа.Тя се озова опасно близо до него.От окото и се търкулна първата сълза, той нежно я избърса, погали бузите и, които поруменяха щом я докосна.

-Съжалявам.-тихо промълви той.
Тя не проговори, гледаше в пода, нямаше смелост да го погледне.Една по една сълзите закапаха.
-Хей, не плачи.-прегърна я и вдиша парфюма и, сърцето му се сви от болка.Тя продължи да мокри сивата му блуза.
-Трябва да тръгвам-погледна я тъжно и вплете пръсти в нейните.-Ако ни е писано ще бъдем отново заедно.
Лека надежда озари лицето и.
-Вярваш ли в това?
-Да-усмихна се той с любимата и крива усмивка.
Устните му нежно докоснаха челото и.
-Винаги ще те обичам-каза и нежно
-Винаги ще те обичам-повтори тя, изтривайки сълзите си

КРАЙ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s