Отново заедно….дори само за миг

Този разказ е нещо като втора част на разказа „Сбогом Завинаги“.

*Нямах идея да пиша втора част, но нещата се промениха.*
Много неща се промениха оттогава, от онзи 26 май.Измина едно незапомнящо се лято, нищо хубаво не се случи, дните се нижеха, тя се надяваше толкова много поне да спечели само един миг, но не стана.Искаше и се лятото да беше изчакало, да можеше времето да замръзне и тя да е 9 клас, а той 12.Да го вижда всеки ден и да се събужда с усмивка, да се радва на живота, защото той макар и да знаеше изпълваше живота и с много радост и безкрайни усмивки.Вече не.
Училището започна и беше пусто, тя обикаляше коридорите, минаваше покрай стаята, но него го нямаше, никога нямаше повече да седи на втория чин по средата, четейки списание или говорейки с приятеля си.Дали щеше отново да дойде, дали въобще беше в България?Тя не знаеше.Можеше само да се надява.Вървеше по коридорите като призрак, нямаше радост в очите, само студенина и скрита болка, която никой не можеше да разчете.И все пак те не разбраха, тя прикриваше чувствата си.Никой не знаеше и по-добре.Едва ли щяха да я разберат, самата тя не бе[е наясно с всичко, но знаеше, че това, което изпитва е много повече от увлeчение.Нито едно момче нямаше значение, нито едно момче не я привличаше, впечатляваше, защото никой от тях не беше Той и никога нямаше да бъде.Най-вероятно тези, които четат това ще кажат, че е по-добре да го забрави, да не си причинява тази болка, че каузата е обречена и вероятно са прави.Но тя не можеше, беше опитвала, но в края на деня поглеждаше някоя негова снимка и забравяше всичките си опити, бяха безполезни.Той притежаваше сърцето и макар дори да не подозираше.Всеки ден бе борба с болезнени спомени.Всяко едно кътче от старото училище напомняше на него-оградата, на която се облягаше и пиеше студен чай, малките стълби, по които се качваше, за да отиде в стаята, в която преди имаше рисуване след неговите часове и много пъти се бяха засичали, дори веднъж прекараха няколко минути заедно и след това тя не знаеше на кой свят се намира от вълнение.
Дните минаваха монотонно без нищо интересно.Тя бе заобиколена от хора, които не спираха да се надпреварват за приза „Идиот на годината”.Имаше хора, с които се мотае, с които убиваше времето, но нищо повече.И все пак на 2 Ноември усмивката се появи на лицето и.Тя го видя и имаше чувството, че отново сънува, но бе твърде реалистично.Нямаше значение той бе тук и само се надяваше скоро да не се събуди, но скоро се увери, че всичко това е истина.Зарадва се много, пеперудки летяха весело из стомаха и, а сърцето и забърза ритъм.Той се бе облегнал на старата черна ограда както преди, дори със същото синьо яке и раница и небрежно разговаряше приятеля си.Тя заедно с нейната приятелка също се облегна на оградата и двете си говориха както винаги-за най-различни неща.Тя не слушаше много внимателно, бе твърде заета да го гледа трябваше да му се наслади, защото не знаеше кога ще го види отново.Опитваше се да запамети всеки детайл от него.Той не спираше да се усмихва, нещо, което преди доста рядко виждаше.И се влюби в тази така лъчезарна усмивка, толкова заразяваща и ослепителна, нямаше как да не го харесаш.Наложи се да влезе в час и да остави.И всичко след това е като в мъгла.Колко само и се искаше времето да се върне и преди малко го бе почувствала, сякаш отново е 9 клас.Не спираше да мисли за него през часовете и имаше чувството, че времето върви адски бавно.Но в голямото тя излезе и за нейна изненада още бе там.Оглеждаше се сякаш търсеше някого, погледна в нейната посока и се усмихна отново.
Гледаше я как върви и не можеше да повярва на късмета си.Едва бе навил приятеля си да дойдат, надяваше се да я види така и стана.Вътрешното ликуваше, не бе спрял да мисли за нея, за сълзите и го болеше от факта, че я е оставил да си тръгне.Надяваше се лятото да мине и вече тя да е минало, но грешеше, момичето присъстваше в мислите му и сънищата.Трябваше да я види и направи всичко възможно, за да осъществи плана си.Трябваше този път да направи нещо каквото и да е.Тя се върна, той следеше всяко нейно движение до влизането и в училище.След секунда и той влезе под предлог, че ще се види със старата класна.Затърси я и видя приятелката и да гледа пред прозореца.Влезе в тоалетната и в момента, в който тя излезе той хвана ръката и я вкара в една стая.Тя гледаше невярващо, не можеше да говори, беше вцепенена.Той също, какво бе направил.Гледаха се, тя не можеше да излезе, а и не искаше.Чувстваше се толкова приятно, не можеше да свали очи, потапяше се в неговия шоколадов океан, а той в нейните смарагди.Звънецът би и магията се развали, тя затвори и отвори очи всичко изчезна, него го нямаше сякаш никога не е бил.Но тя знаеше, че това не е някоя лоша шега на болния и мозък.Намираше се в стаята и вратата беше отворена, дори можеше да се закълне че във въздуха се носеше неговия аромат.Тя получи това, което искаше просто един миг.Един вълшебен миг, без излишни думи, само тя и той и го получи, макар да не бе сигурна дали бе илюзия или реалност….


Край

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s