Петък 13 (втора част)

Кой по дяволите си мислиш, че си?

Нека ти кажа:

Ти не си този, който другите си въобразяват, че си.Нараняваш, разбиваш сърца, само с няколко прости думи пречупваш духа и куп сълзи като пороен дъжд се стичат по лицето ми.

Но ти не виждаш.Сляп си или просто не ти пука.Не те е гружа за никой друг освен за себе си, за собственото ти удоволствие.Настроен си така, виждаш само радостта, смеха, усмивките, щастието в лицата на хората, но не и болката, тъгата, която причиняваш.

Така ти е удобно, не поемаш отговорност, не виждаш слабостта в очите, нуждата от подкрепа, мила дума, прегръдка, дори и от някоя шега просто, за да се почувствам по-добре и ти да изкупиш вината си, да залепиш счупеното, късче по късче.Но дори и да го поправиш винаги ще има пукнатини, напомнящи за това, което си ми причинил.

И все пак ти не осъзнаваш всичко това, аз съм виновна, позволявам ти да ме използваш, никога не казвам „не“, не мога и причината е, че те харесвам.

Знам, че ще ми се изсмееш в лицето.Защото си такъв, всяка дума, която изрека те забавлява.Смееш се без да те е грижа, че отново ме нараняваш, че чупиш  току-що залепеното.

Може би просто не ти пука за Мен, може би само към Мен се държиш резервирано, строиш собствената си стена, изолираш ме, а в същото време приемаш Друга.

Как мислиш дали греша?

Нека ти покажа колко добре те познавам:ти дори няма да прочетеш това.А ако по някаква случайност успея да те убедя….е възможно дори да ти пука!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s