Oтново за зелените очи

Влюбих се в едно момче, в неговите омагьосващи очи.Всеки път, когато го погледна се потапям в този зелен океан, огрян от топлото слънце и не ми  се иска да изляза.Или си представям, че тичам по зелените полета, изпъстрени със златни цветя.Очите му представляват една безкрайна пелерина от брашлян, стръкчета трева и мънички листенца.Бих могла да ги оприлича и като 2 дървета.Когато е щастлив те разцъфват и се обагрят във всички нюанси на зеленото, а когато е тъжен цветовете изветряват и падат тихо сухите черни останки.Остава само голото старо дърво, сам-само, вятърът си играе както кукла на конци с клоните му, студът ги обгръща и всичко е тъмно, слънцето се е скрило зад сивите облаци и тихичко вали лек дъждец, мокрещ страните му.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s