КРАЙ

Всичко приключи от доста време-около месец.Повече не виждам смисъл да се надявам, да чакам.И защо?Защо да ми пука за някой, който вече е забравил  името ми, времето, което прекарахме заедно, хилядите съобщения?По-добре ще е да го изтрия от мислите си, както е направил той.Но не мога.Толкова е лесно да го напиша, просто намирам правилните бутони на клавиатурата, но всъщност се оказва адски трудно.Просто не мога колкото и да ми се иска.Но след време споменът за него ще избледнее и ще изчезне напълно.Дали?Все ще има едно малко кътче в съзнанието ми, което ще ми напомня за него.Колко страхотно!Но не бива да съжалявам за това.Така е било писано да стане.Просто продължавам напред….Той го направи защо не и аз?Знам защо.Има нещо, което ме гложди отвътре.Чувството, че не съм значела нищо за него, това, че той се отказа твърде лесно и си намери друга.Или може би я е имал и преди и аз съм била просто така.А това звучи още по-страхотно.Каквото било било.Всичко вече трябва да е в миналото, заровено надълбоко в земята.Все напред и никога назад.Не бива да се обръщам колкото и да ми се иска.Това ще е грешка.

КРАЙ

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s