Дължа извинение на някои хора

Не знам какво ми става тези дни, наистина.Просто ми бяха казани твърде много истини, които знаех, естествено, но е гадно, когато ти ги натякват.Държах се гадно, не бях себе си.Не че знам коя съм де.Наистина съжалявам.Но аз съм си такава, с променливо настроение, плачеща, аз съм дете по дяволите.Колкото и да искате да съм голяма аз не съм.Аз съм си просто едно изплашено момиченце.Само, че вие не го виждате.Вината не е само моя, но аз правя първата крачка.Не мога повече така, идва ми в повече всичко.Напоследък все по-често си мечтая за една друга реалност.Какъв би бил живота ми ако….И знаете ли , когато продължа това изречение в мислите си то звучи толкова хубаво, перфектно.Но аз съм това, което съм, родена съм тук, това са моите родители.Разбира те ли все неща, които не можеш да промениш.А колко ми се иска понякога.Но на кой не му се иска.О, я стига аз съм тийнеджър, егоист, пука ми само за себе си и мразя почти всичко.Но не са ли всички такива в тази възраст?Аз съм такава, но родителите ми не искат да ме приемат.Аз търся себе си, а те не ми помогат, против мен са.И ето аз живея в моите представи.Далеч от тук, от тях, от всички.Глупаво момиченце….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s