Нещо, което написах преди време

Всичко е тихо

толкова тихо

студено е

вали дъжд

порой

мокри ме

стича се от косата ми

сама съм

премръзнала

ръцете ми треперят

главата ми пулсира

малки капчици се стичат по лицето ми

намирам се сред дървета

вековни гори

тъмно е

но аз вървя

стъпка по стъпка

сред храсталаци и треви

не чувам нищо

не виждам нищо

не знам къде съм

не знам коя съм

но знам, че се изгубих…

не помня нищо…

изпитвам болка…

не ме страх…

не чувствам нищо…

продължавам да вървя

да търся изгод

не го намирам

не знам защо

и хиляди въпроси напират вътре в мен

но няма никой тук

не страдам

не плача вече

не ме боли дори

но тук е тъмно и вали

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s