Измислях си един нов свят, една различна реалност, в която се пренасям понякога. Но съм сама, а няма нищо по-страшно от самотата. Тя те обсебва. И докато се осъзнаеш и отвориш очи всички са си тръгнали, защото се чувстват наранени и ги боли. Сам си и чувството не е хубаво. Убива те, изпива живеца в теб, мракът те поглъща…студът те приковава, слънцето отдавна е залязло, луната не се вижда, закрита е от черните облаци. Сам си…само ти и мракът…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s