Една от причините да искам да замина е, че тук не се чувствам на място. Апартаментът, в който живея не бих определила като дом. Може би, защото не е и баща ми ми напомни това един път. Дори и собственото ми семейство ме използва. Все по-рядко се чувствам обичана и ценена. Дори и сред близките  съм невидима. И честно казано нямам търпение да се махна оттук, понякога ми идва в повече, все по-често плача (мразя това).

Притеснявам се за адски много неща, но най-вече за липсата на пари и за това, че на нашите не им пука особено много или по-скоро отказват да мислят за това. Докато аз почти всяка свободна секунда се терзая откъде ще намеря пари, за да си платя урока или танците. Може би в този случай е добре, че не съм много социална и почти не излизам, защото в моето положение би било невъзможно.

Преди малко мама ми каза, че понякога, когато говори с мен и се иска да скочи от балкона. Това беше изключително грубо и наистина ме нарани. Ето затова не споделям с хора. Но тя ми е майка, уж трябва да ме разбира и да ми помага. Е, не го прави. Не знае какво ми е и когато и казах какво ме терзае, когато и споделих мислите ми за смъртта, каза, че са глупости.

Така че не мисля, че имам място тук или поне не като част от тази пародия на семейство. И нямам търпение да замина. Изпитвам огромен страх, но нищо няма да се подобри ако остана. А точно обратното. А на мен ми писна да плача…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s