Все по-често започвам да усещам самотата и липсата. Ужасно е… Нуждата ми за обич и нежност се увеличава с всеки ден. Но откаченото е, че не мога да си се представя, не виждам в бъдещето си човек, който да ме обича заради това, което съм, заради това как изглеждам, заради недостатъците ми.

В главата ми е каша и отново започвам да се губя, не че дори и за момент успях да открия правия път, но понякога забравям за това. Купищата въпроси си проправят път през бариерите…не мога да се съсредоточа, да мисля за нещо различно, да седна да уча. Единственото, което правя е да слушам музика и да чета прекрасни истории, мечтаейки си как някой като героите ще се влюби в невзрачната мен.

Искам да си лежа, музиката да се носи около мен и може би дори да изчезна…страх ме е, когато изпадам в такива състояния и не знам какво да правя. Чувствам се безпомощна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s