Вината в нашите звезди

 

Днес го изгледах и наистина не знам какво да кажа. Плаках през половината филм. Просто е перфектен, дори не мисля, че с тази дума ми могъл да се опише. Актьорите се представиха невероятно. Сцените бяха като в книгата, нямаше нищо по-различно и не бяха изрязали повечето неща както обикновено се прави. Историята ме заплени отново и все още не напуска съзнанието ми. За мен това е най-хубавият филм, който съм гледала. Всеки трябва да отиде и да стане част от историята на Огъстъс и Хейзъл, да преживее тяхната любов. Имаше и доста забавни части, няма да разкривам, но Гъс е наистина много, много сладък и усмивката му е толкова магнетична. Още в първата му сцена се влюбих в него. Всичко е както трябва, както си го представях. Дори сега, пишейки това ми иде да заплача.

И да вметна, че в края пуснаха ретроспекции и това ме довърши. Как си позволяват да причиняват това на феновете?

И сега с нетърпение ще чакам следващата адаптация по книга на Джон, а именно „Хартиени градове”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s