И.С.

 

„Все по-често мога да бъда намерена в близкото кафене до университета, пиеща мляко с какао в голяма чаша и пишеща на лаптопа. Само там намирах спокойствието и тишината, от които се нуждаех. Бях пълна с идея, водена от спомените за него, за очите му с цвят на шоколад, гарваново черната му коса, заслепяваща усмивка…Докато пишех не спирах да мисля за него. Изминаха 5 години, а аз все още го помнех. Помнех толкова добре чертите на лицето му, помнех как сбърчваше чело, все още чувах в главата си смеха му…“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s