И.С.

 

“Все по-често мога да бъда намерена в близкото кафене до университета, пиеща мляко с какао в голяма чаша и пишеща на лаптопа. Само там намирах спокойствието и тишината, от които се нуждаех. Бях пълна с идея, водена от спомените за него, за очите му с цвят на шоколад, гарваново черната му коса, заслепяваща усмивка…Докато пишех не спирах да мисля за него. Изминаха 5 години, а аз все още го помнех. Помнех толкова добре чертите на лицето му, помнех как сбърчваше чело, все още чувах в главата си смеха му…”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s