One life

 

-Чувствал ли си се изгубен, сякаш нищо, което правиш няма смисъл? – попитах го.
Погледнах към него. Не можех да разчета никаква емоция.
-Да.-отговори с равен тон.-Напоследък все по-често.-добави.
Гледаше към небето. Дали се страхуваше да ме погледне, за да не разчета някакви чувства? Не, той не се страхуваше от нищо.
-И аз. Не мисля, че животът ми е смилен. Живея ден за ден и нищо кой знае какво не се случва. Съществувам, но не съм част от света. – признах му.
Той не отговори. Но изглеждаше замислен. Бях ли успяла да го впусна в размисъл или се беше отнесъл някъде другаде и не ме слушаше въобще?
-Предполагам, че все още не сме открили този смисъл. Когато го намерим всичко ще е различно и няма да сме изгубени повече. – каза.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s