Тиха музика се носеше във въздуха. Лежах в легло, сгушена в него. Гледах, боядисаният в тъмносиньо, почти черно, обсипан със звезди таван. Усещах силното му присъствие, тялото му до моето, топлината, която излъчваше. Куп пеперудки пърхаха в корема ми, най-прекрасното усещане на света.
Минутите течаха, а вълна на безпокойство започваше да нараства все повече в мен. Пеперудите изчезнаха, приятното гъделичкащо усещане бе заменено от пробождащото усещане на хиляди игли, впиващи се в тялото ми. В стаята стана тъмно, едва можех да различа чертите му. Той се надигна и аз веднага го сграбчих за ръката.
-Моля те, остани. Не си отивай.-отчаянието ясно си личеше в гласа ми.
Но той не каза нищо, дори не ме погледна. Отскубна се и стана.
Не можех да го видя, но ясно чух отварянето на вратата. Нима си тръгваше? Безпокойството вътре в мен ескалираше, ръцете ми трепереха.
„Той няма да се върне” Гласът прошепна тихо.
Усетих как цялата настръхвам.
-Не, не, не. – прошепнах. – Той ще се върне.
Гласът се засмя истерично.
„Глупаво момиче, няма да се върне. Изостави те.”
-Не, не, не-тихо си казвах.
„Тръгна си и повече няма да се върне. Отново си сама…сама…сама” нашепваше гласът.
Заплаках. Горчивите сълзи се стичаха по лицето ми. Имах чувството, че ме прогарят.
„Сама…сама…сама…сама” Чуваше се от всички страни на стаята. Мракът бе прогонил светлината. Без него до мен усещах студа, който ме обгръщаше. Бях ужасена, бях сама.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s