„И какво от това…“

През последните няколко часа си мислех за живота и неговия смисъл и дали изобщо има такъв. Като цяло не особено подходяща тема за размисли, защото е доста депресираща. Преди имах моменти, в които си мислех за това и не намирах смисъл. Лежах на дивана, взирах се в една въображаема точка и се питах „Защо съм тук?“. Все още не знам отговора.

Нямам точно определен смисъл, но имам мечти, заради които живея и заради които ставам сутрин и изобщо правя каквото и да е било. Какво ще стане, когато те се осъществят? Ще съм щастлива, няма да повярвам, че е реално, но с времето ще осъзная и приема. След това щастието ще си отиде и ще трябва да си намеря нова мечта и така до края. Никога няма да съм напълно щастлива. Може би това не е възможно. Защото дори, когато в живота на някого всичко му е наред, перфектно е доколкото може да бъде, той пак не е удовлетворен. Смятам, че хората не могат да приемат това, че всичко е както трябва, както са искали. Изглежда твърде нереално и трудно за вярване. Не знам дали при всички е така, но съм сигурна, че при някои е.

Вероятно има и хора, които са обсебени от това да имат смисъл. Те се впускат в различни връзки или се женят, раждат си деца и приемат това като смисъл и цел на съществуването. И всеки, който мисли по-различно и има други цели е смятан за странен, отбягван е или му се натяква, че трябва да създаде семейство. Не всеки иска това. Ние сме различни по природа и това ни прави уникални, но очевидно не може да приемам тази разлика.

Ще се опитам да игнорирам тези мисли, защото ако продължа ще се загубя и ще сложа край на малкото подобрение, което бях постигнала през последните няколко дни/седмици. Старая се да съм заета, университета помага много, както и книгата и идеите около нея, които запълват мястото на депресиращите мисли. Искам да съм по-добре и да не мисля какво ще е ако ме няма, дали няма да е по-добре. Искам да постигна мечтите си.

И тук идва следващата мисъл „и какво от това“. Какво ако издам книга или замина за Америка. Когато умра година-две, дори по-малко, след това ще бъда забравена. Всички ще продължат, а аз ще се разлагам два метра под земята. Но мисленето на това е грешно и загуба на време и напрягане, защото ако всеки мисли така ще зациклим на едно място и светът няма да се развива. Може да не променя нищо, да не оставя следа, както от това. Аз съм тук, може и без да имам някаква цел, може и да имам. Няма как да знам, времето ще покаже.

Не мога да направя нищо освен да мисля позитивно и да се стремя да сбъдна мечтите си, целите си. Няма значение дали това ще има значение. Може да няма, може да е глупаво, но го искам. Тази алтернатива е много по-добро от простото съществуване и загуба на самоличност под натиска на ежедневието.

За всички имащи подобни мисли, опитайте се да ги заключите навътре в съзнанието си. Мислете позитивно и се радвайте на краткия си престой тук, защото човек никога не знае кога ще си поеме последната глътка въздух…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s