Всичко е в главата ми. Там е такава каша. Вихрушка от мисли, разкъсани изречения, думи, хиляди гласове, викове, крясъци, шепнене, лек полъх. Дрънчене на вериги, клетка. Опитвам се да заключа всичко в нея, всяка една мисъл. Следва покоя, тишината, тъмнината. И тогава осъзнавам колко съм сама. Без мислите остава мракът, намества се тъгата и празното място се заема от самотата.

Студ, страх, сълзи, болка…нищо друго не остава…нищо…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s