Трудно е, толкова е трудно всеки ден да се правя на някого, когото не съм. Трудно е да се усмихвам, да съм позитивна. Трудно е да съм нещо, в което не вярвам. Трудно е да съм себе си, когато не знам истинското значение на тези думи.
Но докато се возя и пиша или драскам в тефтера си не изглежда трудно. Затова се возя и толкова време. Сякаш се опитвам да избягам от реалността, но не успявам, защото спирките свършват и ми се налага да сляза.
„Последна спирка”
Бум
Край на бягство
Бум
Реалност

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s