The Subway (първа част)

Влакчето спря и вратите се отвориха. Отвътре се изсипа голяма тълпа хора, които забързано се насочиха към изходите. Качих се.
Внимание! Вратите се затварят.
Чу се гласът и влакчето потегли.
Седнах на седалката до един костюмиран мъж, който четеше книга на лъскавия си електронен четец. Все още не можех да разбера защо всички бяха толкова пощурели по тях. Нищо не можеше и нямаше да замени истинската книга.
Тъкмо щях да извадя от раницата си опърпаното издание на „Сиянието”, когато я видях. Бе седнала в края, сама, с отворен сив тефтер, в който бързо пишеше нещо. Слушаше музика от розови слушалки, които се скриваха в кестенявата и коса. Носеше черна плетена шапка, черно палто и черни кецове converse. Устните и се движеха едва видимо, което значеше, че или си припяваше част от песента, която слушаше, или изговаряше думите, които пишеше.
Тя повдигна глава и аз бързо отклоних поглед. Но с периферното си зрение успях да видя как се зачете в постера на отсрещната стена, очите и се разшириха и продължи да пише, дори още по-бързо.
„Спирка Жолио Кюри”
Гласът ме стресна и насочих вниманието си към таблото, за да разбера, че на последващата спирка трябва да сляза.
Сърцето иска това, което иска…
Чух я да припява. Въпреки че бе тих и едва половим успях да чуя гласа и. Като мед. Глас, създаден да шепне в нечие ухо, в моето ухо…
Забелязах как лицето и придоби изплашен вид. Явно осъзнала, че тананикането и е било гласно. Но не мисля, че на някого, освен на мен, това му направи впечатление.
Костюмираният не вдигна поглед от четеца си, изглеждаше доста сериозен. Останалите пътници – момче на около 15 години с големи слушалки на ушите, жена, забила нос в твърде големия за ръката и телефон и възрастен мъж, опитващ се да опази пликовете си от падане, също не изглежда да бяха забелязали. Така че тя нямаше от какво да се притеснява. Хвърлих по един бегъл поглед на пътниците преди отново да погледна към нея.
Тя бе спряла да пише и бе започнала да рисува. От това, което можех да видя не рисуваше нещо конкретно, а задрантулки, образуващи мрежа. Част от езика и се бе показал и изглеждаше като малко дете, опитващо се да оцвети рисунката си без да излиза от очертанията.
Спирка Софийски университет св. Климент Охридски
Скочих бързо и слязох точно преди вратите да се затворят. Наложи се да се прошмугна между две възрастни жени, едва успях да измънкам „съжалявам”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s