Напоследък се питам дали животът е твърде прецакан за мен или аз съм твърде прецакана за него? Не мога да си отговоря. И идва въпросът дали аз наистина съм прецакана или просто ми се иска да съм такава и си внушавам, че съм. Не мисля, че си внушавам, със сигурност има нещо. Аз се лутам из този лабиринт и не успявам да намеря изхода. Колкото повече го мисля толкова повече се загубвам. Всичко изглежда твърде еднакво и пусто. Около мен има хора, но те не ме виждат. Дали съм невидима? В крайна сметка съм тук и пиша това, което значи, че не съм невидима, но защо тогава никой не ме вижда? Може да съм твърде мъничка и безлична за този огромен свят. Коя съм аз? Човешко същество, което се преструва, че живее и че е част от нещо по-голямо. Реалността е друга. Аз съществувам и съвсем не съм част от каквото и да е било, освен от моя измислен свят, който е толкова различен. В един момент грее слънце и всичко е розово, а в следващия вали дъжд и всичко е черно, чуват се викове за помощ, плач.
Не знам как да променя това, как да променя себе си, мисленето си, как да изляза от този измислен свят? Нямам нищо друго освен него и затова не искам да го напусна. Изпитвам фалшива сигурност и огромен страх от сблъсък с реалността. Но криенето няма да реши проблемите ми. Ще ме обърка още повече и се загубя завинаги.
Но как да се справя с това? Как да намеря изхода?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s