The Subway (четвърта част)

 

Щом слязох от автобуса сложих шапката си. Валеше сняг на парцали. Изглеждаше красиво въпреки че мразех зимата. Твърде много дрехи, досадни шапки и боцкащи пуловери и шалове. Лятото, от друга страна, бе твърде топло, потях се и слънчевите лъчи ми действаха изтощително.
Влязох в метрото и седнах на пейката. Оставаха 5 мин. Не можех да не се замисля дали тя ще е там, седяща в ъгъла и пишеща.
Намирах себе си все по-често да мисля за нея. Бях запомнил всеки малък детайл, бях прекарал твърде много време в тайно съзерцаване. Надявах се да не е забелязала, защото последното, което исках е да изглеждам като преследвач или досадник.
Влакчето дойде и се качих, по-скоро успях да се натъпча вътре. Никога не е имало толкова много хора и не разбирах защо.
-Ауч. – издишах.
Нечие токче се срещна с крака ми. Болезнено. Не чух никой да се извинява, но не съм и очаквал нещо по-различно. Хората бяха забравили обноските си и милото държание вкъщи и винаги бяха намръщени.
След като бях ръгнат в корема от дръжката на чадър реших, че е крайно време и аз да съм груб.
Влакчето спря и някой се бутна в мен, аз от своя страна също се бутнах в него и не се извиних.
-Хей. Това е грубо. – чух момичешки глас зад мен.

Обърнах се, за да хвърля гневен поглед, но вместо това лицето ми застина. Тя стоеше срещу мен, толкова близо. Ваниловият аромат на парфюма и погали сетивата ми.

Гледаше ме ядосано, но не можех да не се подсмихна, защото бе по-ниска с две глави от мен и изглеждаше толкова малка и крехка.
-Не виждам нищо смешно. – нацупи устни.
„Не, моля те, не се ядосвай, не се ядосвай на мен. Усмихни се, моля те. „
Исках да кажа, но не го направих.
Тя ми хвърли страшен поглед, което ме накара да се почувствам виновно и след това лицето и напълно се промени.
Засмя се кокетно и нямаше следа от гнева.
-Хвана се. – продължи да се смее.
Стоях пред нея и я гледах с празен поглед.
Влакчето спря, а тя се олуля и щеше да падне ако не я бях хванал за лакътя.
-Благодаря. – дари ме с ослепителната си усмивка преди да слезе на спирката.
Вратите се затвориха. Аз проследих как малката и фигура изчезна и бе заменена от тъмнина.
Все още се опитвах да осъзная какво се бе случило току-що.
1. Проведох разговор с нея.
2. Бутнах я и не и се извиних. Сигурно ме мисли за пълен идиот. Страхотно първо впечатление.
3. От ядосано състоянието и се промени на 180 градуса. Усмихна ми се. Усмивка, която щях да помня дълго.
4. Тя сляза по-рано от мен. Нещо, което никога не бе правила.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s