The Subway (седма част) Последна

 

Държах в едната си ръка малък сак, а в другата билетът за Париж. В 3 часа сутринта успях да се убедя напълно, че това е най-правилното решение.
Нямаше връщане назад, не исках да се връщам. Онзи живот бе твърде перфектен за мен, твърде лесен и удобен. Но това не бях аз. Не знаех какво следваше, но нямах търпение да разбера. Защото такъв е животът – неочакван. И аз исках да съм част от точно тази му страна. Бях готов да се гмурна с пълна силна. Бях готов да отворя нова страница. Бях готов да бъда себе си и никой друг.
Докато вървях към мястото си в самолета забелязах нещо познато. На последния ред седеше едно момиче, което пишеше в сивия си тефтер. Притеглен от невидима сила отидох при нея и седнах на свободната седалка. Тя вдигна поглед и се усмихна.
-Значи си успял да разчетеш моя таен код. – повдигна вежда.
-Не беше трудно. – опитах се да звуча сякаш наистина не е било. А всъщност ми отне 2 часа.
Тя се засмя.
-Радвам се, че се вслуша в думите ми. – положи глава на рамото ми и затвори очи.
-Аз също. – прошепнах тихо и е прегърнах. Тя намести тялото си по-близо до мен и обви с ръце кръста ми. Затворих очи и се отпуснах за първи път в живота ми.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s