Часът е почти 12. Седя си в леглото с лаптопа и слушам музика. Кабелът на слушалките е в устата ми и го дъвча, защото притеснението ми става по-голямо с всяка секунда.

Изпитвам нещо между тревожност, страх и топлина в стомаха си. Приятно е, ново е, различно е.

И знаете ли може би, засега, е най-хубавото усещане. Не може да се сравни с нищо друго.

Началото…

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s