Кошмар (Първа част)

 

Тя беше красива. Не, беше перфектна. Дългата и коса обрамчваше порцелановото и лице. Кожата и изглеждаше толкова мека. Всяка вечер трябваше да впрегна целия си самоконтрол, за да не я докосна. А толкова исках да я усетя под пръстите си, да я усетя в прегръдките си, да бъда задушен от кехлибарната и коса, ноздрите ми да са пълни само с нейното ухание на ванилия. Исках да е моя.
Стоях с часове всяка нощ и я наблюдавах. Обичаше да се върти, шепнеше в съня си. Криеше лицето си във възглавницата сякаш се криеше от света.
Тя беше най-красивият ангел, който бях виждал, а дори не бе на небето. Живееше на тази отровена и съсипана от хората планета, на която не бе останало нищо хубаво. Тя беше единственото хубаво нещо. Единственият лъч светлина в мрака…надежда…спасение…вяра…утеха. Символизираше невинност, непорочност.
Тя бе всичко за мен, моя личен рай. Живеех за нощите, в които я виждах. Живеех за леката усмивка, която се появяваше на лицето и. Мечтаех да чуя смеха и, да видя цвета на очите и, да я докосна, да говоря с нея.
Но това бе невъзможно, защото аз бях този, който заличаваше усмивката от лицето и.
Аз бях Кошмара.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s