Кошмар (Четвърта част)

Колко глупаво бе да си мисля, че съм всемогъщ.
Глупави, глупави мисли…
Веднага щом си тръгнах от дома и Силата изчезна. Сякаш никога не се е връщала. Почувствах се изтощен. Виждах лицето и, виждах как веждите и бяха сбръчкани, виждах стиснатите до почти бяло устни, виждах капчиците пот по врата и челото и. Усещах страха и. Изпитвах отвращение от себе си.
Как можах да причиня нещо такова на ангел като нея? Аз бях чудовище и то от най-жестоките. Тя не го заслужаваше. Нейната душа бе чиста и неопетнена. Останалите го заслужаваха, те заслужаваха много повече… Но тя не бе направила нищо грешно, за да страда по този начин.
Мамка му, мамка му, мамка му…
Изпитвах огромно желание да потроша целия свят. Да го счупя на малки парченца. Изпитвах огромна нужда да унищожа себе си.
Чудовище, чудовище, чудовище…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s