Кошмар (Пета част)

Тя беше моя личен наркотик. Бях пристрастен към нея, към кожата и, към лицето и, устните и, усмивката и, но и към болката, която и причинявах. Само тя, примесена с викове и плач, можеше да върне Силата, да върне усещането за могъщество. И макар да траеше само момент, копнеех за него. Броях часовете до мига, в който ще я видя и ще изтрия малката усмивка от лицето и.
После седях с часове и я гледах. Няма дума, с която да опиша това, което чувствах. Съзнавах, че съм чудовище, съзнавах какво причинявах на моя ангел, но в момента на опиянение не мислех за тези неща. Не мислех въобще, а само усещах как Силата циркулира в тялото ми.
Исках да я оставя, но не можех. И колкото и да си повтарях, че няма да се върна повече, го правех всяка вечер. Всяка една вечер се връщах в лилавата и стая. Всяка една вечер и причинявах болка. Всяка една вечер оставах часове наред в опити да я успокоя, в опити да поправя стореното и да изтрия болката. Успявах да я успокоя до края на нощта, но спомените от кошмарите я преследваха през деня, загнездваха се в нея и я караха да се страхува.
Това бях аз, това причинявах на хората. Никога досега не ми е пукало…докато не срещнах нея…моя ангел.
Но ако тя бе ангел, то аз бях Дявола!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s