„Разнищи ме“ – Book review

❤❤❤❤❤

„Разнищи ме” е втората книга от антиутопичната трилогия на Тахере Мафи.

Както стана ясно от резюмето ми към първата книга, останах малко разочарована от нея. Приличаше на всяка една антиутопична поредица, която съм чела. Но ми хареса начинът на писане на авторката.

Втората книга тотално преобърна мнението ми. Прочетох я за отрицателно време. И толкова се бях вглъбила в нея, че след като прочетох последната страница и стигнах до „Благодарности” не можех да повярвам. Исках да чета още и още.

Изключително завладяваща и различна. Има огромни обрати и мнението ми за Уорнър се промени много. Той е любимият ми герой от книгата и му симпатизирам. Става ясно, че е преживял много, страдал е, трябвало е да се доказва пред баща си. Жертвал се е, за да е близо до майка си. Той не е чудовището, което ни беше представено в първата книга. Дори самият факт, че е истински влюбен в Джулиет доказва това. Едно чудовище няма как да изпитва такива чувства, не е възможно, а поне според мен и засега той я обича истински.

А колкото до Джулиет…тя се страхува да приеме себе си. Предпочита да отхвърля същността си, да се презира, защото цялото общество се държи с нея като с нечовек. Тя е отритвана, мразена, хората бягат от нея, родителите се отричат от детето си. И заради това и е трудно да бъде част от пункт Омега. Трудно и е да се доверява на хората и не може да приеме, че те могат да я приемат. Но тя започва постепенно да разбира силата си и да се вижда по друг начин. Точно накрая осъзнава, че вече не е момичето, свиващо се в ъгъла, плачещо и повтарящо си, че е чудовище, тя е силна, смела, стихия, не се страхува повече.

И това е наистина огромна метоморфоза, която ще видим в третата книга.

Колкото до Адам, точно при него се случват обратите. Той открива, че има дарба, открива баща си. Като цяло неговият персонаж не ми е много интересен. Той е типичен положителен герой, изпълнен с вяра и готов на всичко. Не виждам нищо различно при него и дори е леко скучен.

Заформен е и любовен триъгълник и разбира се имам свой фаворит. Ако не сте разбрали вече това е Уорнър. Силно се надявам Джулиет да избере него, защото както става ясно двамата много си приличат. Те са преживели сходни неща и успяват да разберат другия. Техните сцени са нажежени с напрежение и страст, които липсват между Адам и Джулиет. По-скоро ги има, но не е същото. И според мен се дължи на факта, че Адам може да докосва Джулиет. Нормално е тя да изпитва гамата от чувства, тялото и да трепери, да гори. Защото никой досега не я е докосвал по този начин. Докато ясно си личи колко различно е с Уорнър.

Книгата ме остави на няколко пъти без дъх. Тя е толкова добра и ви препоръчвам поредицата. Няма да съжалявате, защото  е наистина различна антиутопия. Силно вярвам, че краят няма да ме разочарова.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s