#2

2 часа… толкова време се опитваше да нарисува блясъка в очите и. Тя седеше на сантиметри от него, големите и кафяви очи не се отделяха от неговите. Той ясно виждаше блясъка, присъстваше всеки един път, когато я погледнеше. Знаеше, че причината за него е той. Това го караше да се усмихва, да се чувства като най-големия късметлия на света. Това малко, безценно същество беше негово и само негово.
Вятърът си играеше с къдриците и. Разбъркваше ги. Тя се цупеше, но дори и тогава не губеше блясъка си… Не го губеше и когато беше разстроена след поредния скандал на родители и…
Никога не трябва да го губи…Защото ако това стане, то тя ще загуби себе си. Без него ще е просто безцелно лутаща се сянка. Без него ще е празно тяло, кухина…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s