#6

1…2…3…4…5
Броеше той.
6…7…9…15…
Беше твърде пиян. В главата му цареше пълен хаос. Мислите не можеха да се формират. Липсваха думи. Липсваше усещане. Вървеше, но сякаш някой друг направляваше тялото му.
8…9…10…14…
Подхилкваше се. Държеше празната бутилка в ръката си.
В това състояние можеше да бъде намерен почти всяка вечер. Опитващ се да се прибере, не знаещ името си.
Защо си го причиняваше?
Усещаше празнина в гърдите си. Една огромна дупка зееше. Не можеше да я запълни. Алкохолът не помагаше.
Мразеше я. Мразеше празнотата. Никога не я бе усещал. Мразеше да е трезвен, защото тогава можеше да мисли. А мисленето никога не му е помагало. В този случай го караше да осъзнава, че е сбъркал в избора си.
Затова пиеше…Пиеше с надеждата, че ще забрави, че ще намери липсващото парче. Пиеше, защото реалността го плашеше. Пиеше, защото само тогава тя не бе в съзнанието му. Пиеше, защото не искаше да чувства.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s