#8

Дори заровена сред книги, тя не можеше да се отърве от мислите за него. Вървеше между рафтовете, правеше опит да се потопи в историите. 

Надяваше се, че това затънтено място ще и даде покой и ще я успокои. Но сгреши.

В голямото помещение се носеше силен аромат на хартия и мастило. Беше тихо и се чуваха само стъпките и. 

Мислите и се вихреха с бястна скорост. Показваха и картини, които я нараняваха, показваха и колко незначителна е…

Тя искаше да избяга. Не знаеше къде иска да отиде. Щом дори книгите не и даваха покой, не вярваше, че той е възможен за постигане…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s