#14

 Всяка вечер докато го виждаше на линия искаше да му пише толкова много. Това чувство се увеличаваше. Но тя знаеше, че не трябва да го прави. Той не искаше да са заедно, той не я искаше. И тя трябваше да му даде свобода преди да опита да е отново близка с него. Желаеше само да са приятели, да си говорят понякога, да се виждат.
Убиваше я факта, че той вече не е част от живота и, че я е забравил толкова бързо. Не разбираше как е възможно след всичките пъти, в които я бе уверявал, че му пука. Нима всичко това е било една лъжа?
Не бе сигурна, но вярваше силно, че не е било. Вярваше, че всичко изречено от него по време на последния им разговор е било преувеличено. Искаше да е така. И нямаше намерение да проверява да ли е. Предпочиташе да живее в заблуда отколкото да знае, че за него тя не е важна и няма значение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s