#15

 

 

Разговорите с приятелите и помагаха. Особено с един точно определен. Той знаеше какво да каже, за да я накара да се почувства по-добре, да я разсмее.
Не спираше да и повтаря, че заслужава нещо много по-добро и че подценява себе си. И тя започваше да му вярва. Той нямаше защо да я лъже. Имаше право и всичко изречено бе вярно. Но макар да приемаше думите му, тя все още не можеше да се отърси от спомените, не можеше да сложи край. Не бе готова. А трябваше…всичко бе приключило и само тя страдаше заради това. Глупавите надежди нямаше да и дадат втори шанс и бе време да го приеме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s