#16

 

Тя го приемаше такъв какъвто бе, с всичките му недостатъци. За нея нямаше значение колко е висок, дали е слаб или дебел, какви дрехи носи, дали се е избръснал или не. Външният вид не я интересуваше.
Бе глуха за всичките коментари относно него. Те не го познаваха както тя го познаваше. Не знаеха нищо за него и го съдеха само по външния вид. А какво значение има той, когато душата е красива? Никакво.
Бе прекарала толкова време в защитаване…но май нямаше голям смисъл. Въпреки че тя го приемаше с всичките му недостатъци, той не успя да приеме нейните. Дори не и даде втори шанс, за да се поправи. Не успя да разбере колко е важен за нея, колко различен бе от другите. Тя го виждаше по друг начин. Виждаше доброто в него въпреки лошото… виждаше надежда и бъдеще…виждаше нещо ново и и харесваше…
И дори сега вярва, че онзи човек, който харесваше още е там някъде. Той наистина съществува, а не е бил просто маска.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s