#17

Тя го хареса още при първата им среща. Да, той не беше красив, но имаше нещо в широката му усмивка, което я накара да го забележи. Той беше различен и въпреки всичко тя още смяташе така. Той също я забеляза…никой друг не го правеше. Той и усмихваше и това караше сърцето и да забърза ритъм.
Той я гледаше, виждаше я.
Двамата си приличаха толкова много. Но тя направи грешката да му каже обратното.
Никога не бе чувствала някого толкова близък колкото него. Можеше да му сподели всичко. Той знаеше най-съкровените и тайни, познаваше тъмните и страни. Връзката им не бе изградена основно върху страст и неистово желание, а върху доверие и много среднощни разговори, които и липсваха.
Ръцете им си пасваха идеално и когато пръстите им се преплитаха тя усещаше завършеност. Сякаш е сложила и последното парче от пъзела, сякаш празнината в нея се е запълнила.
Тялото и копнееше за допира му. Кожата и настръхваше, който той нежно прокарваше пръсти по нея. Кръвта и кипеше. Времето спираше и сякаш се пренасяха в друг свят.
Обожаваше разходките им в парка. Обожаваше всяка една тяхна среща. Обожаваше да е в прегръдките му. Обожаваше да мирише на него. Обожаваше да лежат в леглото му в пълна тишина. Обожаваше да се лигавят и шегуват. Обожаваше начина, по който я гледаше. Обожаваше да чува колко я желае. Обожаваше докосванията му. Обожаваше, когато я целуваше по врата. Обожаваш начина, по който изглеждаше с брада. Обожаваше всяка една минута прекарана с него.
В началото да му бе казала, че не може да изпитва нищо и вярваше в това. Но сгреши…изпита нещо. Не беше силно колкото любовта, но беше чувство. Изпитваше нужда да е с него, да го кара да се смее, да го дразни, да го гъделичка, да го целува, да заравя пръсти в косата му…
Макар нито един път да не му го каза, той бе много специален за нея. И тя чакаше с огромно нетърпение срещите им, разговорите им. Той бе винаги в мислите и. Заемаше важно място в живота и. И когато той си тръгна сякаш част от нея изчезна…
И въпреки че той отдавна бе продължил, тя все още не можеше. Правеше опити, но всичките бяха неуспешни… и това я убиваше. Искаше да е с него повече от всичко…бе видяла грешките си и се разкайваше за тях. Мразеше се, защото не го бе оценила достатъчно, защото не му бе показала какво изпитва, защото бе скрила всичко в себе си… И сега бе твърде късно…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s