#18

 

Желанието да му пише се увеличаваше с всяка измината минута. Усещаше как отчаянието изсмуква всички други чувства. На практика в нея бе останало отчаяние и спомени. Тези две неща я подхранваха.
Но не искаше да е такова състояние, когато му пише. Не искаше да остане разочарова… Но и не можеше да чака повече. Той и липсваше толкова много, както никой друг досега. Липсваха и разговорите им до 2-3 часа сутринта. Липсваше и да го тролва. Липсваше и гласа му. Липсваше и смеха му. Липсваше и всичко, свързано с него.
Толкова много желаеше той да и пише. Това ще значи, че тя му липсва, може би почти толкова колкото той на нея.
Искаше нещо между тях да се случи. Цялата тази тишина я убиваше. Дори беше готова да зарови чувствата си, само за да продължи контакта си с него. Желаеше да са приятели, да излизат от време на време, да си говорят… Искаше го в живота си…Все още и пукаше за него, може би повече отколкото би трябвало. И фактът, че вече са нищо и причиняваше огромна болка…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s