#21

В малките часове на нощта тя достигаше последната фаза на отчаяние. Лежеше в леглото си и не можеше да заспи. В главата и се водеше ожесточена битка. Милиони мисли се опитваха да се освободят от клетките си и успяха. Завземаха съзнанието и. А тя се опитваше с всичка сила да ги затвори отново, да ги изтрие, да забрави. Опитваше се да не мисли и да не се оставя да бъде сломена от някакви минали моменти, които не би трябвало да имат значение повече…Но имаха и то голямо…
Тя мразеше тези часове. Мразеше мрака и самотата, която го съпътстваше. Мразеше и тишината, която даваше позволение на мислите и да вилнеят из ума и.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s