*1*

Музиката гърмеше. Човек не можеше да чуе мислите си. Не че някой бе дошъл тук, за да разсъждава над живота. Това е клуб. Той човек се напива, забива с други, опитва се да забави мизерния си живот и танцува. Той свързваше тази дума с цвета лилаво. Лилаво… Погледът му веднага я намери.

 Момичето с лилавите краища. Танцуваше както всеки път, точно в центъра. Не се криеше в сенките. Светлините я осветяваха. Те я обичаха и показваха различни части от тялото и лицето и.

Той я наблюдаваше винаги от далеч. Нито един път през последните 5 седмици, през които я бе виждал в клуба, не се доближи до нея.

Мистерията, което тя представляваше, го беше оплела повече отколкото признаваше.

И докато той не сваляше очи от нея, приятелите му седяха в сепарето. Пиеха чаша след чаша. Докато във вените им вместо кръв започне да тече алкохол. А на сутринта се събуждаха в непознат апартамент, с непознато момиче, в непознат квартал. И така всяка събота…

Той беше като тях. Опитваше се да запълни дупките в душата си. Тези действия бяха жалък опит да превърне мизерния си живот в нещо вълнуващо или по-скоро да забрави за гадостите.

Но ето я нея. Тялото и се извива божествено под ритъма на музиката. Всеки мъж тук я желае, но тя не си тръгва с никого. Щастлива е. Дали и тя се преструва? Какво крие за тези големи очи? Коя е тя? Каква е историята и? Защо не можеше да я изкара от главата си?