*3*

 

-Мамо, мамо. – малко момиченце тичаше към дървената маса, на която седеше майка и и нейната приятелка.

Дългата кестенява коса на детето бе развявана от вятъра.

-Тео изхвърли цветята, които бях набрала. – момиченцето дишаше тежно, гледаше сърдито и бе нацупило устни.

Майката се засмя и гушна дъщеря си.

-Ели, той прави така, защото те харесва.

Момиченцето я погледна объркано.

-Харесва ме? – майката кимна. – Бляк – Ели направи отвратена физиономия и изплези език.

Тя скокна на тревата и се върна при момчето, което  хвърляше камъни във водата.

Али седна на тревата и започна да бере нови цветя.

-Какво правиш? – Тео се приближи и надникна зад рамото и.

Момиченцето не му обърна внимание.

-Не се сърди. – той седна срещу нея.

Но тя не го погледна.

-Не се сърдиииии. – Тео проточи думите.

Но след като Ели отново не му обърна внимание, той се натъжи. Стана и огледа поляната. Не знаеше кой цветя харесваше тя, но откъсна няколко, които му се сториха красиви.

-Заповядай. – момчето постави букета в скута и и я целуна бързо по бузата.

Момиченцето се усмихна без да осъзнае, бузите му почервеняха. Докосна цветята и погледна към момчето. То гледаше кецовете си и се срамуваше.

-Благодаря. – Ели се изправи и го целуна по бузата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s