Едно от най-гадните неща е чувството да бъдеш забравен. Сякаш не си толкова важен, че някой да те запомни, да запомни нещо свързано с теб… А това боли….много…

Хората идват и си отиват. Клиширан факт и то много, но е верен. И в повечето време не ти пука за тях. Не ти пука дали ще запомнят името ти или ти тяхното, не ти пука дали ще говориш с тях или ще седите в мълчание, дори не ти пука дали ще ти се обадят или не. Тези хора нямат никакво значение…

Но другите хора имат и то голямо. И когато ти пука за тях означава, че те са важни за теб, че не са поредните преминаващи през живота ти, че би трябвало да се задържат. И боли, когато това не става…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s