-Харесва ме, не ме харесва, харесва ме, не ме харесва … – малко момиченце късаше листенцата на маргаритката и изричаше думите.

„Харесвам я… не я харесвам“

Той седеше на една пейка и наблюдаваше малкото дете. Щеше да е толкова лесно ако можеше едно цвете да даде отговор на този така важен въпрос. 

-Харесва ме. – извика силно момиченцето и подскочи. Затича се към детската площадка и се сля с другите деца там.

То бе получило отговора си. Но не и той…

И тогава тя дойде. Седна до него и се усмихна широко. Той осъзна, че не му трябва цвете, за да разбере отговора, защото вече го знаеше…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s