-Харесва ме, не ме харесва, харесва ме, не ме харесва … – малко момиченце късаше листенцата на маргаритката и изричаше думите.

“Харесвам я… не я харесвам”

Той седеше на една пейка и наблюдаваше малкото дете. Щеше да е толкова лесно ако можеше едно цвете да даде отговор на този така важен въпрос. 

-Харесва ме. – извика силно момиченцето и подскочи. Затича се към детската площадка и се сля с другите деца там.

То бе получило отговора си. Но не и той…

И тогава тя дойде. Седна до него и се усмихна широко. Той осъзна, че не му трябва цвете, за да разбере отговора, защото вече го знаеше…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s