Имам една представа в главата си. Тя е толкова грешна. Толкова объркана и нереалистична…

Тя е невъзможна, твърде перфектна.

Тази представа обърква всичко. Обърква мислите ми и мен самата.

Границата между реалност и фикция се размива. Двете се сливат в едно.

Светът ми се променя, аз се променям… не знам какво точно искам…

Не знам какво говоря…защо изричам някои неща

Не знам какво правя…защо правя някои неща

Объркана съм, изгубена съм…

Виждам само тъмнина, а светлината е един далеч спомен, твърде блед, за да е истински…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s