Имам една представа в главата си. Тя е толкова грешна. Толкова объркана и нереалистична…

Тя е невъзможна, твърде перфектна.

Тази представа обърква всичко. Обърква мислите ми и мен самата.

Границата между реалност и фикция се размива. Двете се сливат в едно.

Светът ми се променя, аз се променям… не знам какво точно искам…

Не знам какво говоря…защо изричам някои неща

Не знам какво правя…защо правя някои неща

Объркана съм, изгубена съм…

Виждам само тъмнина, а светлината е един далеч спомен, твърде блед, за да е истински…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s