Хаос от мисли…

Започнеш ли да мислиш за края си обречен.
Давам всичко от себе си да не мисля за него. Не искам да си представям как след по-малко от 2 месеца ще се наложи да бъде сложен край. И по-лошото е, че аз няма да имам думата. Аз ще съм едно безгласно тяло, скрито зад няколко прашни кашона. Няма да има значение какво искам аз, няма да имат значение прекараните часове заедно, разговорите до късно, целувките, смешките…нищо…абсолютно нищо. Ще си остана зад кашоните докато накрая не изчезна напълно и не бъда заменена. Това е най-болезненото – да знаеш, че си заменен и, че не си бил достатъчно добър.Не съм това, което той иска…Аз съм пълна с бъгове, които едва ли някой би се наел да оправя. Но и не съм само това. Аз съм нещо повече от недостатъците си… 
Искам ли много? Исках някой, който ще ме разбира, с когото ще си говорим за всичко, с когото ще съм себе си и само себе си, който ще знае всички мои малки тайни. Исках някой, с когото ще се чувствам комфортно, който ще ме харесва такава каквато съм и отвън и отвътре. Мисля, че е той… Никога не съм допускала никого толкова близо до себе си. Грижа ме е за него. Дори след като ме нарани първия път пак продължи да ми пука…
За мен той значи много, но аз знача ли нещо за него?
Не знам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s