Имам чувството, че със започването на моя живот в реалността, загубих другата част от себе си. Онази част, която пишеше тъжни, но красиви неща. Онази част, която мечтаеше да избяга и види света. Онази част, която обичаше да си стои вкъщи и да публикува новини за известни личности. Онази част, която постоянно се вдъхновяваше за нови истории и ги споделяше с малкото си читатели. Превърнах се в друг човек като че ли. Дали е така или това е част от порастването?
А странно ли е, че старата част от мен ми липсва понякога, но и в същото време не искам да се връщам напълно към нея?
Харесвам живота си в момента. Аз съм много щастлива.
Но и не всичко е перфектно, не и в пълния смисъл. Не мога да пиша… Чувствам много неща,искам да ги изкарам от себе си, защото са красиви и изпълнение със смисъл, вдъхновяващи, но не мога…
А преди можех…
И това ме убива малко по малко…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s