Напоследък осъзнах много неща. Стигнах до някакви deep заключения.
И едно от тях е, че използвах интернет, за да запълня празното пространство в живота си. За да нямам време да осъзная колко зле живея или по-скоро да осъзная, че не живея, а просто съществувам.
Пропилях част от живота си, седейки вкъщи, ровейки се из сайтове и публикувайки новини. Да, съжалявам, защото бях страхлива. Не исках да поемам рискове и предпочитах сигурността. Но и не съжалявам, защото научих нови неща, които може някой ден да са ми полезни.
И сега рискувам…всеки ден. И ми харесва, защото е адски хубаво. Защото открих човек, с когото си приличам много, който ме допълва и е всичко, от което имам нужда на този етап.
Започвам да откривам себе си, защото вече не съм онова притеснително момиче. Защото раста и се променям. Промяната е хубава, положителна. Не само външно, но и вътрешно. Виждам света по различен начин. Виждам колко хубав е всъщност и колко по-хубав ще стане с времето. Защото когато сложих край на негативизма, всичко се промени. Светът не е черен или бял, не е гаден и жесток. Той е такъв какъвто ти си го направиш. И в момента моят свят е разноцветен, изпълнен с много емоции и чувства. Аз съм щастлива. И онова момиче, което бях преди няколко месеца прилича на забравен спомен, който вече е скрит надълбоко.
Гордея се със себе си и с това, което постигнах. Имам още много неща, по които трябва да работя и знам, че ще успея.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s