#27

large
Леглото и се оказа недостатъчно голямо и за двамата, но това нямаше значение.Всъщност нищо нямаше значение. В този момент светът не съществуваше. Бяха се пренесли на друго място, далеч от реалността. Тя се бе сгушила в него. Пръстите му нежно галеха кожата и, която настръхваше при допира. 
Лека блажена усмивка красеше лицето му. Бе затворил очи и се наслаждаваше на този момент. Наслаждаваше се на меката и кожа, на аромата и на ванилия, на самия факт, че бяха заедно. 
Нейното тяло се разтапяше под ласките му. Чувстваше се лека като перце. Чувстваше, че се рее сред бели пухкави облаци. Чувстваше щастие, любов, сигурност, утеха, спокойствие, вяра, надежда… Тя принадлежеше на момчето, в чието прегръдки беше. Само и единствено на него…
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s