#27

large
Леглото и се оказа недостатъчно голямо и за двамата, но това нямаше значение.Всъщност нищо нямаше значение. В този момент светът не съществуваше. Бяха се пренесли на друго място, далеч от реалността. Тя се бе сгушила в него. Пръстите му нежно галеха кожата и, която настръхваше при допира. 
Лека блажена усмивка красеше лицето му. Бе затворил очи и се наслаждаваше на този момент. Наслаждаваше се на меката и кожа, на аромата и на ванилия, на самия факт, че бяха заедно. 
Нейното тяло се разтапяше под ласките му. Чувстваше се лека като перце. Чувстваше, че се рее сред бели пухкави облаци. Чувстваше щастие, любов, сигурност, утеха, спокойствие, вяра, надежда… Тя принадлежеше на момчето, в чието прегръдки беше. Само и единствено на него…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s