#31

 

В главата и беше каша… Мислите се бутаха една в друга и не се задържаха за повече от секунда. После настъпваше мрак, тишина, покой… После пак хаос…Мрак…Хаос..Мрак…Хаос
Музиката бучеше и усилваше главоболието и. Клепачите и натежаваха. Искаше да спи. Помещението се въртеше. Други на масата нямаше. Всички се бяха изнесли навън, оставяйки я сама с голямата бутилка водка и нищожно количество сок. 
След втора чаша, изпита почти на екс, тя имаше чувството, че ще припадне. Усети нечия ръка. Усети пръстите му. Леко се усмихна. После всичко потъна в мрак.
***
Вървяха сигурно вече 10 мин. – втора обиколка по нейните изчисления. Той не я беше пуснал дори и за момент. Tq не бе спряла да говори несвързани неща, не бе спиряла да повтаря колко много го обича, не бе спряла да го дърпа към себе си и да го целува. Беше опиянена – дали от количеството алкохол или от него.
Пукаше му, толкова много му пукаше. Купи и нещо сладко и кисело, за да се оправи. Вървеше до нея, крепеше я, защото ако не го правеше имаше шанс тя да падне на студения цимент. Обичаше я, изключително много. Обичаше я дори в това ужасно пияно състояние. В очите му тя изглеждаше сладка, объркана, разрошена, плямпаща, но дори и да миг не се отдели от него.
-Толкова те обичам. – прошепна тихо тя и зарови глава в рамото му.
-Обичам те. – прошепна той и я целуна по главата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s