#33

 

Огромно легло… бял копринен шал… зелени слушалки…
Тя лежеше… Дишаше тежко… сърцето и биеше като лудо… тялото и трепереше в очакване…
Усети докосването му, толкова леко… нежно… каращо я да искаш още и още… подлудяващо я…
Лек стон излезе от устните и… натежа във въздуха и запълни тишината…
Шум от чаршафи…
-Не мърдай. – прошепна той. Гласът му я накара да настръхне.
Той продължи да гали кожата и.
-Нямаш си и на идея колко обожавам тялото ти. – наведе се и целуна корема и. Целувката я накара да потръпне. – Перфектно е. – продължи да я целува. Бавно…убийствено бавно… – Всяка част от него.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s