Чувството за непринадлежност никога не ме е напускало. Не принадлежах на нито една от сформиралите си се групички в университета, дори не се чувствах на място в собствения си дом. Чувствах го чужд, студен, самотен, тъмен.
Думите „изживяване”и  „щастливи спомени” бяха напълно непознати за мен. Аз Преживявах.Добутвах минутите, часовете,седмиците, месеците. Цялото това нещо с наслаждаването на живота…отбивах номера. Но не е като да имам проблем с това. Бях напълно наясно със случващото се. Избутвах мислите, които не съответстваха на този начин, някъде надалеч из съзнанието и не се връщах към тях. Просто добавях нови…
Предполагам, че да се крия от света, от собствените си мисли, от хората. Създавам си един въображаем свят по страниците на тетрадката. Изписвам дума след дума, ред след ред, докато листовете не заблестят от цветния химикал и изреченията се размият и загубят смисъл. Но аз не спирам, защото това е единственото нещо, с което разполагам, за да оцелея. „Оцеляване” е ключовата дума. Придавам и огромно значение, по-голямо отколкото би трябвало. За мен то е равносилно на живот.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s