Усещаш ли вината, която се опитва да те погълне? Опитва се да се намърда до теб, да те притисне близо до себе си…да те задуши.
Защо я пускаш? Има ли причина за нейното присъствие?
Нима желанието ти да си повече време с него, защото винаги имаш чувството, че не стига, се брои?
Защото докато сте заедно минутите минават толкова бързо, че дори не успяваш да преброиш до 60.
Трябва ли да се чувстваш като егоист? Като пречка? Като някой, който се опитва да го открадне от близките му?
Трябва ли?
Не, защото никой не знае той какво е за теб.
Спасение…сродна душа…компания…любим…най-добър приятел…най-близкия човек на света…кошче за душевни отпадъци…пазител на тайни…
Той е този човек, от когото винаги си имала нужда, но никога не е бил част от живота ти. И когато най-накрая го намериш…искаш да си с него винаги и завинаги…
Защото той те допълва, той те разбира и той винаги е до теб независимо колко пъти прекрачиш границата.
Обичаш го толкова много…колкото никой друг досега. Той е най-специалният човек в живота ти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s