Вярвате ли, че някъде там е Този някой…другата ти половина?

Аз никога не съм вярвала в глупостите за сродните думи или поне не си позволявах такива мисли, защото водеха до надежда…надежда за изцеление. Но с всеки изминал ден позволявам на все повече такива мисли да завземат съзнанието ми и започвам да вярвам.

Не ме е страх от последствията, защото за първи път в краткия ми живот има някой, който си заслужава усилията, някой, който не избяга при срещата с момичето под маската, не си тръгна след като ме видя в най-уязвимото ми състояние, не ме напусна след като се изправи пред кошмарите ми, а бе до мен. Той се опитва и то толкова много, никой не го е правил…и това ме плаши, но ми дава и надежда.

Плаши ме мисълта, че той е моята пътеводна звезда, която ще ми покаже правия път, ще ме насочи и повече няма да съм изгубена. Но какво ще стане ако някой ден му омръзне?